Ползата от прегръдката

Помня историята, която ми разказа веднъж една възрастна жена. Когато била малка, нейната майка, както и много други майки, била вечно заета у дома: да изпере, да изглади, да закърпи, да почисти, да сготви... Момиченцето, току що проходило, все му се искало да се гушне в майка си и често отивало при нея, протягайки ръчички за прегръдка. "Не ми пречи, нямам време" - нервно казвала майка й и я отпращала да си играе самичка. И момиченцето все стояло с напразно вдигнати ръчички. Дали майката наистина не можела да отдели свободна минутка или й се струвало, че точно по този начин трябва да възпитава детето си, но упорито не искала да прегърне момиченцето. Цяла година мъничето протягало ръчички към майка си, но прегръщало само въздуха, докато момиченцето не разбрало, че това е напразно. Усещането за празнота толкова силно се запечатало в съзнанието на детето, че вече като млада жена, в страха си отново да не усети празното пространство в ръцете си, физически не можела да вдигне ръце, за да прегърне любимия човек. Успяла да се освободи от този страх, едва с помощта на психотерапевт.

Учудва ли ви тази история? Не мислите ли, че това се случва с всяко дете, или поне с много от децата? Така е. На твърде много деца се налага да прегръщат само въздуха. И не само на тези, които са без родители, но и на тези, чиито родители не разбират колко важно е за детето да почувства топлината на майчините и бащините ръце. А детето се нуждае от толкова малко - то иска да се убеди, че мама е тук, че никъде не е изчезнала и че обича своето детенце както преди. Не сте ли виждали как дечицата, играещи на детската площадка, ровещи с лопатка пясъка, току дотичват до майките си, докосват ги до ръката или бързо ги прегръщат и отново тичат да играят.

Момченцата

Някои възрастни смятат, че могат да носят на ръце колкото си искат малките момиченца, да ги прегръщат и целуват, но момченцата следва да се възпитават строго и към тях да се отнасят като към големи, като към мъже. Иначе момченцето може да се превърне в мамино синче. По статистически данни бебетата момиченца на възраст до една година получават 5(!) пъти повече ласки, отколкото бебетата момченца. В резултат на тази несправедливост проблемите на момченцата до 3-годишна възраст са значително повече, отколкото на момиченцата. Освен това в психиатричните болници момчетата са 5-6 пъти повече от момичетата.

Момченцата се нуждаят не по-малко от момиченцата от физически контакт с възрастните. За тях е също толкова необходимо да ги носят на ръце, да ги люлеят, да ги галят и целуват, тоест да проявяват любовта си към тях. Тези прояви на любов към момченцата играят решаваща роля в развитието им от раждането до 7-8 годишната им възраст. Именно онези момченца, възпитавани строго, които не са били прегръщани и галени в ранното си детство, като пораснат ще търсят удовлетворение на своята потребност от любов от страна на възрастните.

В подтвърждение на това ще ви разкажа за моята приятелка, която се омъжи повторно. Първият й съпруг много малко се занимаваше със сина си, докато той беше малък и до 3-годишна възраст практически изобщо не беше го вземал на ръце. Когато в дома им се появи новият татко, момченцето, което беше вече на 6 години, се покатери на коленете му и помоли да го поноси на ръце. Представете си картината - мъж носи на ръце от стая в стая порасналото вече момченце, почти ученик. И това се повтаряше всеки ден в продължение на 3 месеца, тоест докато детето не получи онзи резерв от истинска бащина ласка, от който е било лишено в ранното си детство.

Подрастващите

Когато момчето порасне, неговата потребност от физическа ласка - прегръдки и целувки, намалява, но самата потребност от физически контакт не става по-малка. Само че сега вместо бебешкото "у-тю-тю-тю", детето се нуждае от докосване от друг тип - например шеговито тупване по рамото, по гърба, борба, боксиране, мечешки прегръдки. За подрастващото момче те са също толкова безценни, каквито са за малкото момченце погалването и целувките.

Момиченцата

Момчетата и момичетата реагират по различен начин на проявите на родителската любов. Докато момчетата се нуждаят най-вече от физически контакт с възрастните в младенческата си възраст, то момичетата, които като правило тогава го получават, изключителната им потребност от всякакви нежности расте заедно с тях и достига своя максимум на възраст около 11 години. В тази критическа възраст момичетата просто отчаянно се нуждаят от ласкави, подкрепящи ги погледи, особено внимание и от физически контакт, особено от страна на бащите. Но именно в тази възраст повечето бащи се чувстват сковани и им е неловко да проявяват своите чувства към порасналата им дъщеря.

Защо именно този период е толкова важен за момичето? Защото след него започва прословутата преходна възраст, за която момичето трябва да бъде подготвено. В тази подготовка най-важни са два момента.
Първият е изграждане на положително отношение към самата себе си, към своите вътрешни и външни качества. Ако родителите са отделяли на момиченцето необходимото й внимание и момичето се чувства уверено, то преходната възраст (обикновено 13-15 год.) ще премине значително по-спокойно, само с променливи настроения.
Вторият момент е осъзнаването на своята принадлежност към женския пол. Възрастните трябва много внимателно да се отнесат към въпроса за възпитанието на женственост в момичето. И това засяга не само въпросите, свързани с облеклото и грижата за себе си. Въпреки че телевизионните реклами се опитват да ни убедят, че външната красота и привлекателност е най-главното, всички знаем, че да си жена означава преди всичко да си нежна, ласкава, грижовна, да умееш да прощаваш, да умееш да пожертваш своите интереси заради децата и съпруга си. Толкова е важно момичето да се ориентира правилно не към външния блясък, а към вътрешната душевна красота.

Какво друго освен прегръдки?

На пръв поглед е съвсем естествено родителите да показват своите чувства към децата си не само с думи и постъпки, но и с докосване. Но кой знае защо много родители докосват децата си само тогава, когато трябва да помогнат на детето да се облече или съблече, да се измие или изкъпе, да се избърше, да се среши. Възрастните рядко използват възможностите още веднъж да се докоснат до детето, особено ако то е вече по-голямо от 5 години. Представите на повечето от възрастните стигат до прегръдка и целувка.
Но нали можем да покажем своето добро разположение към детето и без думи? Как?

Ами например така:

- като се докоснем заговорнически до ръката или рамото му
- като шеговито да разрошим косите му
- като го прегърнем през раменете
- като го погалим нежно по бузата или по косата
- като сложим ръка на рамото му
- като го потупаме ласкаво по гърба или рамото

Вие сами можете да продължите по-нататък. Колко нежни чувства могат да предадат тези жестове! Колко много любов и уважение към детето има в тях!

За какво не бива да забравяме?

Чувството за мярка - Спомнете си момента от приказката за Карлсон и Дребосъчето. Посрещайки своя приятел, Карлсон толкова се радва, че започва нежно да потупва по бузата Дребосъчето. Постепенно неговите ласкави потупвания стават все по-силни, докато не заприличат на плесници. Така че не се престаравайте с ласките и целувките, за да не се превърне отношението ви към детето в задушаваща любов.

Възрастта на детето - Това, което е съвсем естествено за малките, може да е противоестествено за пораснолото дете. Едва ли е уместно майката да къпе 15-годишния си син, ако той е здрав и може да направи това сам. Без да мислят за последствията, някои бащи, смятайки 12-14 годишната си дъщеря още за малка, лягат да спят с нея в едно легло. За впечатлителните юноши и девойки подобни случки могат да изиграят в живота им твърде негативна роля.

Подрастващите деца все по-малко се нуждаят от прегръдки и целувки, но има моменти, когато те са особено необходими на децата. И това е в следните ситуации:

ако детето е получило физическа травма
когато то изпитва силно вълнение
ако преживява емоционален стрес
когато е много уморено
ако е болно или се чувства зле
след печални събития
когато детето е изплашено от нещо
преди сън
Източник: udoma.com