Обездвижването в юношеска възраст е все по-голям проблем, който води до редица социално-значими болести, като затлъстяване, стрес, гръбначни изкривявания, високо кръвно налягане. Ето защо, от медицинското лице в училищата се разработва програма на тема "Движението - това е животът". Програмата има за цел младите хора да осъзнаят необходимостта от двигателна активност. В основата и е залегнало създаването на ежедневни двигателни навици.
Теоретичната подготовка включва анкети, лекции от специалисти от РИОКОЗ, изработване на колажи, рисунки, литературни произведения от самите участници. По този начин се създават нагласи за осъзнаване нуждите от двигателни навици. Двигателният режим трябва да доставя удоволствие чрез спортни състезания, в част от които ще участват и родители, екскурзии, туризъм, самостоятелни физкултурни занимания, танци.
Игрите в многообразните си форми са важно средство за възпитанието на младите хора. Те не само забаляват, но развиват морално-етични и определени физически качества. Много игри имат и образователен характер, изисквайки определени знания и досетливост от участниците.
Помня историята, която ми разказа веднъж една възрастна жена. Когато била малка, нейната майка, както и много други майки, била вечно заета у дома: да изпере, да изглади, да закърпи, да почисти, да сготви... Момиченцето, току що проходило, все му се искало да се гушне в майка си и често отивало при нея, протягайки ръчички за прегръдка. "Не ми пречи, нямам време" - нервно казвала майка й и я отпращала да си играе самичка. И момиченцето все стояло с напразно вдигнати ръчички. Дали майката наистина не можела да отдели свободна минутка или й се струвало, че точно по този начин трябва да възпитава детето си, но упорито не искала да прегърне момиченцето. Цяла година мъничето протягало ръчички към майка си, но прегръщало само въздуха, докато момиченцето не разбрало, че това е напразно. Усещането за празнота толкова силно се запечатало в съзнанието на детето, че вече като млада жена, в страха си отново да не усети празното пространство в ръцете си, физически не можела да вдигне ръце, за да прегърне любимия човек. Успяла да се освободи от този страх, едва с помощта на психотерапевт.
ПодрастващитеМомчетата и момичетата реагират по различен начин на проявите на родителската любов. Докато момчетата се нуждаят най-вече от физически контакт с възрастните в младенческата си възраст, то момичетата, които като правило тогава го получават, изключителната им потребност от всякакви нежности расте заедно с тях и достига своя максимум на възраст около 11 години. В тази критическа възраст момичетата просто отчаянно се нуждаят от ласкави, подкрепящи ги погледи, особено внимание и от физически контакт, особено от страна на бащите. Но именно в тази възраст повечето бащи се чувстват сковани и им е неловко да проявяват своите чувства към порасналата им дъщеря.
Защо именно този период е толкова важен за момичето? Защото след него започва прословутата преходна възраст, за която момичето трябва да бъде подготвено. В тази подготовка най-важни са два момента.
Първият е изграждане на положително отношение към самата себе си, към своите вътрешни и външни качества. Ако родителите са отделяли на момиченцето необходимото й внимание и момичето се чувства уверено, то преходната възраст (обикновено 13-15 год.) ще премине значително по-спокойно, само с променливи настроения.
Вторият момент е осъзнаването на своята принадлежност към женския пол. Възрастните трябва много внимателно да се отнесат към въпроса за възпитанието на женственост в момичето. И това засяга не само въпросите, свързани с облеклото и грижата за себе си. Въпреки че телевизионните реклами се опитват да ни убедят, че външната красота и привлекателност е най-главното, всички знаем, че да си жена означава преди всичко да си нежна, ласкава, грижовна, да умееш да прощаваш, да умееш да пожертваш своите интереси заради децата и съпруга си. Толкова е важно момичето да се ориентира правилно не към външния блясък, а към вътрешната душевна красота.
Какво друго освен прегръдки?
На пръв поглед е съвсем естествено родителите да показват своите чувства към децата си не само с думи и постъпки, но и с докосване. Но кой знае защо много родители докосват децата си само тогава, когато трябва да помогнат на детето да се облече или съблече, да се измие или изкъпе, да се избърше, да се среши. Възрастните рядко използват възможностите още веднъж да се докоснат до детето, особено ако то е вече по-голямо от 5 години. Представите на повечето от възрастните стигат до прегръдка и целувка.
Но нали можем да покажем своето добро разположение към детето и без думи? Как?
Ами например така:
- като се докоснем заговорнически до ръката или рамото му
- като шеговито да разрошим косите му
- като го прегърнем през раменете
- като го погалим нежно по бузата или по косата
- като сложим ръка на рамото му
- като го потупаме ласкаво по гърба или рамото
Вие сами можете да продължите по-нататък. Колко нежни чувства могат да предадат тези жестове! Колко много любов и уважение към детето има в тях!
За какво не бива да забравяме?
Чувството за мярка - Спомнете си момента от приказката за Карлсон и Дребосъчето. Посрещайки своя приятел, Карлсон толкова се радва, че започва нежно да потупва по бузата Дребосъчето. Постепенно неговите ласкави потупвания стават все по-силни, докато не заприличат на плесници. Така че не се престаравайте с ласките и целувките, за да не се превърне отношението ви към детето в задушаваща любов.
Възрастта на детето - Това, което е съвсем естествено за малките, може да е противоестествено за пораснолото дете. Едва ли е уместно майката да къпе 15-годишния си син, ако той е здрав и може да направи това сам. Без да мислят за последствията, някои бащи, смятайки 12-14 годишната си дъщеря още за малка, лягат да спят с нея в едно легло. За впечатлителните юноши и девойки подобни случки могат да изиграят в живота им твърде негативна роля.
Подрастващите деца все по-малко се нуждаят от прегръдки и целувки, но има моменти, когато те са особено необходими на децата. И това е в следните ситуации:
ако детето е получило физическа травма
когато то изпитва силно вълнение
ако преживява емоционален стрес
когато е много уморено
ако е болно или се чувства зле
след печални събития
когато детето е изплашено от нещо
преди сън
Източник: udoma.com
Стените могат да бъдат в един тон, украсени с рисунки или налепени с цветни фотоси. Момичетата харесват цветя и пеперуди, Барби или Малката русалка, за момчетата подходящи са костенурките нинджа. Така ако малките нацапат стената, петното може лесно да бъде скрито. При тапетите изборът също е изобилен сред герои от филмчета и комикси. Може да са хартиени или винилови, може да сложите и такива, които се мият. Много важен елемент са завесите. Материалът им зависи от общия дизайн както и от месторазположението им. Може да са леки завеси от органза или шифон, плътни или атлазени или комбинации от материи. Добър вариант са ролетните щори и жалузи. За осветлението може да се ползва класически полилей. Кристал и ажурно стъкло не са подходящи за детската, тъй като имат неблагоприятно влияние върху зрението. Разпределението на светлината трябва да е меко и равномерно. Може да се използват халогенни аплици за периметрално осветление (по периметъра на тавана).
Така се постига мека и приятна светлина. Желателно е светлината да може да се регулира. Уютната атмосфера зависи до голяма степен от избора на цветове. 5-6-годишните харесват ярките цветове - червено, пурпорно, розово. Детето не бива да бъде раздразнено от цветовете. Добър вариант е съчетанието на близки по тон цветове, но не ярки. Подът, стените и таванът трябва да са в по-светли цветове – бяло, светлосинъо. Мебелите, щорите, килимът и играчките може да са по-наситени.
Може да избирате готови мебели или по поръчка. Докато навърши 10 години, в повечето случаи детето възприема света чрез своите сетива и затова изборът на детска стая е изключително важен. Децата получават огромно количество информация от природата и винаги трябва да се предпочитат естествените материали. Деца, свикнали с природата, се учат много добре, възприемат бързо и лесно. Домът не бива да е пренаситен с пластмасови, стъклени и метални високотехнологични причудливи форми. За детската са подходящи екологични материали, натурални тъкани, естествени цветове. Пластмасовите играчки е добре да се допълнят с дървени, глинени. Минимализмът не е подходящ стил за детската. Многообразие от предмети, разнообразни тъкани и цветове формират способност за творчество, допринасят за умственото и физическото развитие. Минимализмът може единствено да спомогне детето да се съсредоточи в зоната за учене. Ако детето рисува на стената, не се панирайте - то изразява несъсгласие или протест. Зад хаоса в стаята обаче може да се крие не само мързел и ленивост – това може да е знак за конфликт с останалия свят и проблеми като инфантилност, невъзможност за приспособяване, неконтактност. Постоянно и продължително разхвърляна стая изисква внимание и повече разговори с детето за изясняване на проблемите.
При оформянето на детската вземете под внимание и дали е за едно или повече деца и какъв пол са те. Според фън шуй леглото трябва да е високо, за да може енергията свободно да се движи между леглото и пода, ъглите трябва да са заоблени, което е и по-безопасно, стаята не бива да е нито прекалено голяма, нито твърде тясна, недопустимо е леглото да е на прозорец или врата. Тавана може да украсите с облаци, птички, звезди. Стените трябва да дишат, затова най-добре е тапетите да са хартиени. Прозорците са достъп към света и затова са задължителни. За мебелите изисквайте на всяка цена сертификат за екологично съответствие. Правилото гласи - минимум мебели максимум пространство. Необходимите неща са шкаф за дрехи, стелаж за играчки и книги, легло, работен кът.
